било си възлюбило

Речник на българския език

1. било си възлюбило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

било си възлюбило е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).