било саморазрушило

Речник на българския език

1. било саморазрушило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било саморазрушило е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).