било самозащитило

Речник на българския език

1. било самозащитило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било самозащитило е производна форма на самозащитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).