било самозатворило

Речник на българския език

1. било самозатворило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било самозатворило е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).