било самовъзвеличило

Речник на българския език

1. било самовъзвеличило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било самовъзвеличило е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).