било самовъзбудило

Речник на българския език

1. било самовъзбудило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било самовъзбудило е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).