било разлютило

Речник на българския език

1. било разлютило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било разлютило е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).