било прилютяло

Речник на българския език

1. било прилютяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било прилютяло е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).