било поухилило

Речник на българския език

1. било поухилило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било поухилило е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).