било окуцило

Речник на българския език

1. било окуцило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било окуцило е производна форма на окуця (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).