било изумило

Речник на българския език

1. било изумило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изумило е производна форма на изумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).