било изпощило

Речник на българския език

1. било изпощило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изпощило е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).