било е увенчало

Речник на българския език

1. било е увенчало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е увенчало е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).