било е самооправдавало

Речник на българския език

1. било е самооправдавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е самооправдавало е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).