било е самовзривило

Речник на българския език

1. било е самовзривило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е самовзривило е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).