било е поухилило

Речник на българския език

1. било е поухилило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е поухилило е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).