било е понабрулило

Речник на българския език

1. било е понабрулило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е понабрулило е производна форма на понабруля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).