било е изоглавило

Речник на българския език

1. било е изоглавило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е изоглавило е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).