било е довило

Речник на българския език

1. било е довило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е довило е производна форма на довия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).