било е въоръжило

Речник на българския език

1. било е въоръжило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е въоръжило е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).