било е възхитило

Речник на българския език

1. било е възхитило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е възхитило е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).