било възлюбило

Речник на българския език

1. било възлюбило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възлюбило е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).