билия

Речник на българския език

1. билия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

билия е производна форма на бъда (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. билия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

билия е производна форма на бия (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).