билите

Речник на българския език

1. билите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

билите е производна форма на бъда (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. билите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

билите е производна форма на бия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).