била увенчала

Речник на българския език

1. била увенчала — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била увенчала е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).