била тулила

Речник на българския език

1. била тулила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била тулила е производна форма на туля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).