била съм саморазтурила

Речник на българския език

1. била съм саморазтурила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм саморазтурила е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).