била съм самооправдала

Речник на българския език

1. била съм самооправдала — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм самооправдала е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).