била съм самонавила

Речник на българския език

1. била съм самонавила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм самонавила е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).