била съм самовзривила

Речник на българския език

1. била съм самовзривила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм самовзривила е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).