била съм разлютила

Речник на българския език

1. била съм разлютила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм разлютила е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).