била съм прилютяла

Речник на българския език

1. била съм прилютяла — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм прилютяла е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).