била съм оневинила

Речник на българския език

1. била съм оневинила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм оневинила е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).