била съм довила

Речник на българския език

1. била съм довила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм довила е производна форма на довия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).