била самовзривила

Речник на българския език

1. била самовзривила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била самовзривила е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).