била поухилила

Речник на българския език

1. била поухилила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била поухилила е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).