бил

Речник на българския език

1. бил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е производна форма на бъда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил — мин. деят. св. прич. м. р.

бил е производна форма на бъда (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. бил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е производна форма на бия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. бил — мин. деят. св. прич. м. р.

бил е производна форма на бия (мин. деят. св. прич. м. р.).