бивакувахте

Речник на българския език

1. бивакувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бивакувахте е производна форма на бивакувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бивакувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бивакувахте е производна форма на бивакувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).