бивакувало

Речник на българския език

1. бивакувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бивакувало е производна форма на бивакувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бивакувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бивакувало е производна форма на бивакувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бивакувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бивакувало е производна форма на бивакувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бивакувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бивакувало е производна форма на бивакувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).