бибитнело

Речник на българския език

1. бибитнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бибитнело е производна форма на бибитна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бибитнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бибитнело е производна форма на бибитна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).