бибитнал

Речник на българския език

1. бибитнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бибитнал е производна форма на бибитна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бибитнал — мин. деят. св. прич. м. р.

бибитнал е производна форма на бибитна (мин. деят. св. прич. м. р.).