бибиткала

Речник на българския език

1. бибиткала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бибиткала е производна форма на бибиткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бибиткала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бибиткала е производна форма на бибиткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бибиткала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бибиткала е производна форма на бибиткам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бибиткала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бибиткала е производна форма на бибиткам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).