беше спорило

Речник на българския език

1. беше спорило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше спорило е производна форма на споря (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше спорило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше спорило е производна форма на споря (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. беше спорило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше спорило е производна форма на споря (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. беше спорило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше спорило е производна форма на споря (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).