беше самоутвърждавало

Речник на българския език

1. беше самоутвърждавало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше самоутвърждавало е производна форма на самоутвърждавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше самоутвърждавало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше самоутвърждавало е производна форма на самоутвърждавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).