беше самопровъзгласил

Речник на българския език

1. беше самопровъзгласил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самопровъзгласил е производна форма на самопровъзглася (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самопровъзгласил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самопровъзгласил е производна форма на самопровъзглася (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).