беше самопричинявало

Речник на българския език

1. беше самопричинявало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше самопричинявало е производна форма на самопричинявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше самопричинявало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше самопричинявало е производна форма на самопричинявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).