беше самообезличавало

Речник на българския език

1. беше самообезличавало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше самообезличавало е производна форма на самообезличавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше самообезличавало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше самообезличавало е производна форма на самообезличавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).