беше самозаблудил

Речник на българския език

1. беше самозаблудил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самозаблудил е производна форма на самозаблудя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самозаблудил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самозаблудил е производна форма на самозаблудя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).