беше самовъзпитавал

Речник на българския език

1. беше самовъзпитавал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самовъзпитавал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).