беше самовъзбуждало

Речник на българския език

1. беше самовъзбуждало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше самовъзбуждало е производна форма на самовъзбуждам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше самовъзбуждало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше самовъзбуждало е производна форма на самовъзбуждам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).